Нива на заплащане в България

Д

анните за последните 5 години показват, че почти успоредно с нарастването на БВП на глава от населението (като относителна позиция в ЕС)

се повишава и производителността на труда – от 42 до 45%. В същото време компенсацията на наемния труд в СПС систематично изостава

в сравнение с предходните два показателя. През 2015 г. тя представлява 40% от средноевропейското равнище.

БВП на глава от населението, Номинална производителност на труда на 1 зает, Компенсация на труда на 1 нает – всичките показатели по ППС (ЕС-28 = 100).
Синя линия: БВП/гл.
Червена линия: ПТ/1 зает
Зелена линия: КНТ/1 нает

Т

ова означава, че не са използвани потенциалните възможности за нарастването на доходите от труд в сравнение с приноса на наетите в създаването на БВП. Затова не може да бъде реализирана в оптимален обем една по-ускорена политика на догонване на работните заплати спрямо средноевропейското ниво. Към 2015 г. този потенциал се оценява на минимум допълнителни 888 евро компенсация на 1 нает.

Впрочем ниското участие на наемните работници в разпределението на създадения продукт се установява и от данните за относителния дял на компенсацията на наемния труд в БВП. Средно за 5-годишния период той е 38.8%, като едва през последните две години успява с малко да превиши границата от 40% (съответно 41.0 и 41.3%).

По този показател България е на едно от последните места в ЕС28 (средно 47-48%), а в повечето стари държави-членки той е над 50% от БВП. Очевидно има сериозни проблеми в разпределението, които не могат да бъдат компенсирани в отделни периоди на номинален и реален ръст на доходите от труд.
Осезателно подобрение на жизненото равнище може да се очаква, когато данните на трите показателя се сближат и надминат поне 60% от средното европейско равнище.

Индустрия

Анализът на данните на Евростат за промишлеността позволява да се направят следните изводи:

В България е налице социален дъмпинг и ниска цена на труда, която не съответства на производителността.
В преработващата промишленост и браншовете от нея, където номиналната производителност на труда е по-ниска в България, това се компенсира с по-висока норма на печалба.
Налице и съществен проблем с разпределението на добавената стойност между труда и капитала в полза на капитала.
Разликата между заплащането на труда в България и повечето от новите страни членки в номинално изражение е между 50 до 80%, а спрямо старите страни членки е 3 до 10 пъти.
При съблюдаване на ценовите равнища разликите намаляват, но остават твърде значими – спрямо новите страни-членки между 60 и 90%, а спрямо  старите страни-членки от 2 до 5 пъти.
Тези огромни различия не могат да бъдат преодолени в рамките на очакваната възходяща конвергенция, ако не се промени налаганата политика на социален дъмпинг и разходна конкурентоспособност.
Очевидна е необходимостта не само от разкриването на нови качествени работни места с висока добавена стойност, но и по-голяма справедливост в самото разпределение на добавената стойност между  труда и капитала.

Производителност на труда и рентабилност в преработващата промишленост – 2015 (в %):

Страна Производителност Рентабилност
ЕС - 28 143.0 7.9
Белгия 153.3 7.2
България 185.7 8.4
Чехия 163.3 10.1
Германия 132 6.4
Испания 142.9 7.2
Франция 122.4 4.6
Полша 193 10.6
Португалия 153.4 8.0
Словения 146.8 9.5
Словакия 147.5 6.6
Холандия 156.5 7.5

Средна работна заплата (СРЗ) в преработващата промишленост – 2015 (в евро и Стандарт на покупателната способност – СПС):

Страна СРЗ - евро СРЗ - СПС
България 395 846
Испания 2221 2451
Естония 1035 1376
Унгария 857 1498
Ирландия 3681 3005
Чехия 977 1543
Словения 1529 1914
Словакия 945 1419

Нашите проучвания

niva-na-zaplashtane-bg

Нива на заплащане в България

Данните за последните 5 години показват, че почти успоредно с нарастването на БВП на глава от населението (като относителна позиция в ЕС) се повишава и производителността на труда …

neravenstvo-back

Разлика на заплащане между мъже и жени

Като цяло, жените печелят по-ниска месечна нетна заплата в сравнение с мъжете (мъже – 715 лв., жени – 630 лв.)…